Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
10.09.2007 г., 10:45 ч.

Ти и Аз 

  Поезия
608 0 6

Аз помня те, във пролетна омая,

във звук от песен, цветен тон.

И помня как усмивката играе,

като весело дете със цветния балон.

 

И още помня светлината,

покрила твоето лице,

да, тази светлина, която

се носи като розово перце.

 

И помня те, във лятото горещо,

във слънчевия изгрев призори,

разтвори устни, искаше да кажеш нещо,

а нещото, във мойте устни то гори.

 

Усмивка прелестна, красива, нежна,

край морските вълни пак помня аз,

усмивка сладострастна и небрежна,

пронизваща сърцето ми тя всеки час.

 

Под есенни листа ще те запомня,

валящи от дървото лист по лист,

а аз пред теб душата си разголвам,

човек аз бях, а не артист.

 

И цветовете помня, вплетени в косите,

а цветовете взети от дъга.

И малката сълза по бузата се стича.

О, не сълза, това е капка от роса.

 

Ще те запомня в зимата студена,

със шапка и измръзнали ръце,

ах, как желая тез ръце да взема,

да стопля ги до моето сърце.

 

Ще помня как сърцето бие лудо,

в снега приседнала до мен,

а зная, че е истина, не чудо

и в радост ще живеем всеки ден.

 

И стон, и вопъл аз надавам,

върни се ти отново пак при мен,

душата си щом трябва, ще продавам,

до мен да бъдеш, мила, всеки ден.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??