27.01.2012 г., 12:47 ч.
Ти и аз
Нявга сравнявах те
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце.
Вървеше тихо, с финес,
а земята трептеше.
А какво си сега -
трудно бих те описала.
Аз просто си бях, АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Минка, благодаря !
-
Аз- ти си била себе си!Лош или добър стих това е твоя рожбица!Вградила си Цонев в стихотворението!Ти също имаш сърце!Обичай не воювай със себе си!Поздрав!
-
Пер, не Ви познавам.Но ето станахте ми симпатичен с вашето откровение
и искреност.Дори ме описахте точно.Току що ми вдигна кръвното и аз го ръфнах.Нарекъх го старче.Пер,благодаря че срещнах толкова ревностен писател.Аз нямам тези претенции.Ще се радвам, ако пак някога ми драснете
някой ред.
Идеми Дойдеми,значи съм на поправителен.На есен с песен.Моя изпит съм го взела много отдавна, вече съм на финала.Благодаря, че срещнах такива сърцати хора.Бъдете винаги такива.Значи, че в България са останали и истински хора.
сърцати хора. -
Връщаме са на първия въпрос на Дора Павлова. И на Вашия отговор. Това обяснява всичко. Повечето от изречените глупости на този свят са плод на нетърпение да се каже каквото и да е било, без да се обмисли казаното...
И продължавате да давате прибързани отговори. Превърнал се е в старче? А къде бяхте Вие, защо му позволихте да се превърне? Замислете се! Дали не се превърнал в такъв, точно защото Вие сте търсела в него Другия, но не сте го намирала и той вътрешно го е усещал? -
Не ми се влиза в задочен спор, но все пак ми е любопитно каква е връзката на това четиристишие с предните? И спасява ли то цялото произведение? По същата логика мога да извадя по един стих от която и да е песен на "Черно фередже", който няма да е вулгарен, и това да е доказателството, че творят истинска поезия! Не, че ще тръгна да го правя!
-
"Аз просто си бях АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо."
Много поезия и искреност им в това четиристишие! А дали стихът е свободен или бял - това не е толкова важно. Посланието на едно стихотворение се възприема със сърцето и душата, а работа на критиците е да му правят дисекция...
-
vyatur (Аз ): 27-01-2012г. 22:56
ПоводЪТ за написването на стихотворението е кончината на Коста Цонев.
Поклон пред човека и великия Български актьор.
Но стихЪТ е за човек, който е до мен.
ЧовекЪТ, който по визия не отстъпваше на актьора.
Но страхЪТ от престоящите години на възрастта, което е неизбежно, ме провокираха.
Съжалявам, ако съм ви разочаровала.
То беше предназначено единствено и само за мен.
***
Затова трябваше да остане в дневничето.
Двойката е от мен.
ПП - обърни внимание на постнатото от теб и "цитираното" от мен.
С добро чувство по повод последното. -
„Нявга сравнявах те
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце.
Вървеше тихо, с финес,
а земята трептеше.
А какво си сега -
трудно бих те описал.
Аз просто си бях АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо.”
Поредното неразумение в сайта!
Ще ви кажа как аз го разбрах. Извинете ме, ако авторът не e искала да го разбера точно така, но аз отговарям за себе си, а не за автора!
„Нявга сравнявах те
с Коста Цонев...”
Авторът се обръща към своя приятел, а може би и любим, и в прав текст му казва, че някога /а това някога може да значи и винаги/ го е сравнявала с Коста Цонев. До тук това за един мъж не звучи много оптимистично, но може да се преглътне, особено ако любимият е висок около два метра и е поне наполовина известен, колкото човека, с когото го сравняват. Добре, но как би се почувствал любимият, ако е висок метър и осемдесет? А ако метър и шестдесет? Хм... Следващият стих вече ме хвърля в потрес!
„...бяхте ти и той.”
Тук несъмнено изникват поредица от въпроси: Къде бяхте ти и той? На срещата в парка? На прожекцията на „Кръвни братя” с Гойко Митич и Дийн Рид? В кафенето? Или недай си, Боже, в леглото?! Не знам как е при жените, но ако на някой мъж жена му каже, че всъщност той не е сам, а има още някой, за когото любимата му си мисли в гореизброените ситуации, то на този мъж или ще му кипне, или отдавна е на другия бряг на реката, разбира се. Очевидно обаче за автора е връх на комплиментите да каже на любимия си, че всъщност не е сам...
„...Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце.
Вървеше тихо, с финес,
а земята трептеше.”
Тук Коста Цонев вече е забравен и авторът прави отправя ретроспективен поглед към любимия си. „...Нявга не говореше много, говореха твойте ръце”. „Нявга” е употребено за втори път, има го и в предното изречение. Разбирам това повторение като някакъв вид поанта в изречението. „Нявга”! Тоест някога любимият не е говорел много-много с думи, а с ръце, докато сега е обратното. Извинете ме, но така го разбирам! Всяка употребена не на място дума от лаик, може да докара такива двусмислици, за които същият този лаик дори и не подозира! „Вървеше тихо, с финес, а земята трептеше.” Признавам, тази метафора е най-стойностното нещо в цялото стихотворение.
„А какво си сега -
трудно бих те описал/а/.”
Тук спрях и дълго мигах като светофар на нощен режим. Четох, препрочитах, ама както и да го въртях, по-различно от „Вече на нищо не приличаш!” не се получаваше. От впечатляващата метафора от предния стих не е останала и следа. Груб натурализъм от най-свирепия тип! Стана ми жал за лирическия герой. Ей така от мъжка солидарност ми стана жал. До каквото и състояние да са го докарали бедния човечец, не заслужава тези жестоки думи!... Освен авторът да е искала да каже друго, но някак си да е проговорила не на този български, който говорим по тези земи?...
„Аз просто си бях АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо”
Авторовият АЗ /оригинален правопис/ обяснява всичко. Лирическият герой е вече изместен на заден план. За неговия дубльор да не говорим! De mortuis aut bene aut nihil. „Непокорно, но вечно смирено момиче”. Тук естествено у мен възниква въпросът – От кога непокорността е сестра на смирението? Но въпросът ми е риторичен. Обикновено такива ненормални роднински връзки между противоположни думи, от които се раждат оксиморони, са признак, че този който ги използва подсъзнателно признава за изречени неистини. Не че обвинявам някого, тук всеки си драскоти каквото му хрумне, ама защо... ЗАЩО БЪРКАТЕ В ГЛУПОСТИТЕ СИ ИМЕТО НА КОСТА ЦОНЕВ?! ЗАЩО?!
-
доведе ме коментарът на Вода.
Стефан Цанев е прав и ...е много добър на свободния стих
а тук има само едно "Коста Цонев", което трябва да предизвика коментари, заради актуалността си и тъжния повод от рода на
Станчева65 (Галя Станчева): 27-01-2012г. 13:18
Той е жив!
жарава (Веска ): 27-01-2012г. 14:46
И аз много харесвах, Коста Цонев!
Той беше звезда на земята, сега е звезда на небето!
Поклон!
и отговорите към тях
тук НЯМА ТЕКСТ
има думи
но дори не е наниз от думи...
-
Не е важно времето за написването на един стих: може на един дъх да се излее, и пак да е добър; може с месеци да го мислиш, и пак да не стане (за мене е така).
Най-важното е да се роди, а не да се измисли.
А този стих е "свободен", а не "бял".
При белия стих стихосложението е основано на ритмична стъпка и липсват рими.
А "свободният" стих е освободен...от всичко( за съжаление).
Затова и Стефан Цанев казва, че свободният стих трябва да се защитава
не от тези, които го отричат, а от тези, които лошо го правят... -
Весе, така е.
-
Благодаря,ти Галя.И аз мисля, че ще бъде винаги жив за нас.Но когато го дадаха на количката....Е не може да не се натъжи човек.Това е живота и дано всички разберем, че суетата е преходно нещо.Поклон пред паметта му.
-
Той е жив!
-
колко време си отделила на този текст?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а попадам на това... стоп... замислям се...
И се убеждавам в следното. В основата е базата от мисловност и знания,
над която трябва човек да надгражда. Разбирам всеки искащ нешо да напише,но не разбирам онзи който нищичко не казва или поне не провокира замисъл, какво всъщност иска да каже!
С ярки образи от българската култура не бива несериозно споделяне
на доказано ярка арена за споделяния...
Ако така да го наречем...