Ти и Той

Далечен силует пред мен стои.

Дъхът ми спира, устните горят.

Край мен припламват шеметни искри,

а твойте устни за любов шептят.

Да, ти си с мен, но виждам само края,

за него бие моето сърце.

Ти адът си, а той за мен е раят

и мами ме с две шепнещи ръце.

Очите му във моите се впиват

и чувствам страст и грях, и срам.

А нежните ти ласки ме убиват...

Кажи ми, как да те оставя сам?

Той грешен е и адски смел,

а ти си честен и безличен.

Ти нищо от живота не си взел,

а той от теб е толкова различен!

Ти пък си нежен и бекрайно мил,

а той е груб, горещ, първичен.

Ти любовта в сърцето си си скрил,

а той е лош – на Дявола прилича!

Ти молиш, плачеш и кълнеш,

а той е толкоз безразличен.

Ти искаш с мене дом да създадеш,

за него съм поредното момиче!

Но искам го такъв, какъвто е,

дори да съжалявам за това.

Върви си, мили, късно е,

към тебе аз не чувствам любовта.

Ще бъда с него, даже да боли,

ще плача и от радост, и от скръб,

но, докато сърцето ми тупти,

на любовта не ще обърна гръб!