Ти весел си, добър си, ведър, жив
и шепнеш нежни думи до забрава.
А Той е по-сериозен - мълчалив,
но как целува... в миг изпепелява!
Ти можеш да рисуваш светове,
в които мен въздигаш за кралица,
но Той ме претвори в луна, небе,
от мечтите си ми сплете огърлица.
Ти топъл си - изпращаш ми лъчи,
които да ме милват по лицето,
но Той горещ е - изгаря ме с очи -
взривява в мен душата и сърцето.
Ти тъжен си понякога, смирен -
за мене в молитва сключваш пръсти.
В олтар се претворяваш пак за мен,
но Той ми е разпятието и кръста!
И зная аз - сърцето в теб кърви,
когато легнеш уморен до мойто тяло,
защото само него имаш, разбери!
Душата ми е негова изцяло...
Евелина Панева
© Евелина Панева Всички права запазени