По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река.
Просветнаха ми дните, като листи.
Далеч са вече тъмните следи.
А мислите по тебе са ми чисти
и днес те чакам аз, като преди.
Росата по тревата е изгряла.
По капките й сребърни вървиш.
Самата ти си, като капка бяла ...