Ти искаш ли да те погледна с
онези топли слънчеви очи и
искаш ли във тях да видиш как
пламъче започва да гори.

Не пламък, а хиляди огньове,
в душата ми разпалват любовта,
по вените ми се разлива лава,
не искам аз на кладата от чувства да горя.

Ти искаш ли да те докосна с
безкрайно нежните ръце и
искаш ли от някъде далече
да дочуеш как тихо стене
твоето сърце.

Не тихи стонове, а крясъци безумни
ще будят нощем тишината,
която сякаш,тъй неволно, за
мен напомня ти, дори в тъмата.

Ти искаш ли да те целуна със
сладки устни-шоколад и
искаш ли покой да нямаш,
завинаги да бъда само Аз.

Не "завинаги", това е малко,
така ще бъде даже във смъртта,
във всички следващи животи, с
теб ще бъдеме съдба.

Ти искаш ли реалност, не мечта
и искаш ли да бъда твоя, дори веднага...
в този миг... сега,
ти искаш ли... кажи, ела...
Ти искаш ли, защото моят отговор е ДА!!!