Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда
и че мислиш за мене в три през нощта,
когато от липса пак по мен се събуждаш.
Не че вече не вярвам. Но не стига това.
Когато те исках, когато те сънувах,
можех да обърна целия свят,
за секунда да мога до тебе да бъда.
Ти какво преобърна, въобще не разбрах. ...