Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш
и думите звъняха в мен,
а ехото ги носеше в ефира -
нима не са ни чули досега?
И поривът най-чист, на любовта ни,
превръщаше се в трескава надежда,
която тихомълком се оглежда
в душите ни, до болка премалели.
И чувствата, родени от мечта -
те бяха повод да се влюбя в тебе.
Че по-високо, някъде, над всичко бяха
и ни предпазваха от мнимата суетност. ...