Нечакан дойде,
но ме зарадва.
Неканен влезе –
самотата прогони.
Жарта възпламени
и ме стопли.
Остани…
Очите ти не виждам,
но зная – усмихват се.
Ръцете ти не усещам,
но чувствам – прегръщаш ме.
Гласа ти не чувам,
но в мен приятно звучи…
А сърцето ти
защо забързано тупти?
Това Ти ли си?
Да!
Нали?
© Ласка Александрова Всички права запазени