15.09.2012 г., 4:03 ч.  

Ти, Любов! 

  Поезия » Любовна
1089 1 20

Ти знаеше, Любов – ще бъде грешка:

той има всичко и си е щастлив;

защо направи тъй, че да го срещна,

а той да ме отмине мълчалив?

 

Край мен кипят и прекипяват страсти,

пък аз се чувствам половин човек.

Измислям срещи в нощите си празни –

не идва той. А идват ветрове.

 

По всичките посоки ме развеждат –

да търся твоето лице, Любов.

Но всеки път различна ми изглеждаш

и аз не вярвам вече в твоя зов.

 

Да беше болест, бих се изцерила,

смъртта да беше – да ме повали.

 

Но ти си някаква невярна сила.

Изсъхвам. Не умирам. А боли.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??