враната (Маргарита Василева)
156 5525
11.06.2008 г., 9:22 ч.

Ти ми даде мечта... 

  Поезия
634 0 6

Ти ми даде мечта.

После каза - назаем.

Сега някой друг иска да си я има.

Аз ти показвах горна земя,

а ти пак се връщаше в долната.

Всички близки са там

(къде ще отидеш?!)

Тук, горе, не е за теб,

ветровито е

и неспокойно.

Друг е и въздухът,

трудно се вдишва.

Ризата ти е тясна,

да я съблечеш - някак не иде,

дарена ти е от свои.

(За хубаво уж).

Риза ти дали,

очи ти оставили.

(Ще си простят ли нехайството?)

Ами нали горе живее небето.

И росата блести...

Жарава стоцветна

изгаря дърветата есенно.

Има сини поляни

и гнезда, пълни с обич.

Горе всичко е живо и слънчево.

Облечен в тясна риза, те водих за ръка,

да не се блъснеш в светлото.

Нямах време само

да ти покажа как се обича.

Ако бях те завела до къща на мравка,

тя щеше да те научи.

 

Пришълецът е пътник...

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??