Не си това, което някога за мене беше.

Със очи златисто нежни и със ангелско лице.

Ако беше ангел, да ме пазиш щеше,

но не и да ровичкаш грубо в моето сърце.



Не си красивият ми спомен от мечтите.

Принцът, сътворен от тях, не си.

Ако беше, нямаше да ме оставиш в дните,

когато се загубих в хиляди сълзи.



Не си това, което някога сънувах нощем.

Момчето, дето никога не ще ме нарани.

Ако беше, щеше да ме топлиш още

и да ме обичаш, без така да ме раниш.



Не си дори и блясъкът в звездите.

Онзи, който в тъжните ми нощи пак искри.

Ако беше, щеше често да ме питаш

дали обичам те, тъй както ме обичаш ти.



Не си сега дори тъгата във очите ми.

Кристалните сълзи по моето лице.

Не си и принцът, сътворен в мечтите ми.

Не си във моето единствено сърце.