Ти не тръгвай още, вън е буря страшна,
гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.
Скрили се звездите и луната също,
а ти излизаш вън сама и тъжна.
Позволи ми аз да тръгна, ти остани.
На мен ни звезди, ни луни са нужни.
От бури и ветрове не се страхувам,
щом ти на топло си и си добре.
Те, моите крака и без обуща ходят,
без дрехи на гърба си също мога.
Щом те нося тук в гръдта си
и щом не краката нужни са ми ...