Обичаше да гледаш във очите ú
и в смях да ги превръщаш всяка нощ,
и с лятото да тичаш през косите ú,
повярвала в неземната си мощ.
Обичаше да скиташ във сърцето ми
и с пръстите си нежно да плетеш
дантелени пътеки по лицето ми
със капчици - от разтопен копнеж.
Обичаше да скиташ и в душата ú
по клонките от разцъфтяла нежност,
докосвайки я - с птиците... и с вятъра,
отчупен стон от лятната безбрежност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация