Ще потъна сега във мълчание,
ти и без това не ме слушаш.
Ще се скрия далеч и от себе си,
от света ти, вината и мислите.
Щом ти преча, кажи ми, готово е,
ще изчезна безследно и тихо.
До десет преброй, затвори си очите
Само миг тишина ... и ме няма.
Ти така пожела, получаваш го,
ето всичко сега само твое е.
Самотата, тъгата, мълчание,
щом ме няма, до теб ще са...
© Александра Георгиева Всички права запазени