Ти помниш ли онази нощ безлунна, тъжна и унила. Под тъмното небе в сълзи, се молех да те има... Съзрях в небето светлинка, показа се луната цяла, изгря една, сияеща звезда, а втората до нея се усмихна. Ти помниш ли, във този час, как двама бяхме на балкона? На запад - ти, на изток - аз, ала със поглед във всемира. През планини, реки и километри, достигаше те мисълта ми, в съня си те намирах, и щастливо, със утрото светлееше в очите ми. Дали си ме запомнил, мен, едва ли. Дървото не запомня есенни листа. Отронени в забравата, изтляват, но други ражда с песен пролетта. И по-добре. И нека да е светло. И да се сменя нощ с деня, и пак звезди да се усмихват... При мен ще дойдеш, пак в съня ми.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.