Ти помниш ли кои нозе
са стъпвали по брега на това море?
И как вълните, ден след ден
са галели с тон обезверен?
И колко нежност, колко грях,
и колко вопъл, даже страх
са прииждали ден след ден!!?
Реката мъничка, една,
се влива пак като сълза в това море.
Ти помниш ли таз вечна шир?
Тез необятни висоти!
Крайбрежието, нощта с мен.
Гората, дивата и тя,
и птицата, и любовта до мен.
Ти помниш ли?
Вълните, пясъка и аз,
и нашата дива нежна страст.
Ти помниш ли!??
© Анелия Станева Всички права запазени