(... Tи помниш ли...)
онази тръпка,
когато лунна светлина над нас догаря...
"обичам те...", прошепваш озарен...
любовта ни във едно огрява.
... ти помниш ли очи в очи
нашите погледи смутени?...
една сълза във теб гори,
и бавна песен
тъжно се повтаря...
... ти помниш ли...
една девойка
към теб пътуваше с мечти...
и някак се усмихваше до болка,
когато я изпращаше... (преди)
... ти помниш ли последния ни ден?...
небето някак все кървеше...
"прощавай, скъпа..."
каза огорчен...
......
любовта ни пред очите ми се свлече
..........
... и чувства няма,
обичта си тръгна...
протягам пак ръце да те прегърна,
но, любов,
ти всичко ми отне
... дори и силата да се обърна.
© Елмаз Всички права запазени