Ти помниш ли я още тази песен,
за тъжната и тихата луна,
която ни разказа за любови,
несбъднати копнения в слова.
На пръсти пак нощта ще си отиде,
от старата ни болка преболя,
сълзите, със които ме облива,
все още парят ми дъха...
Беше нощ от устните напита,
от ласките ни светли небеса
отваряха врати в душата,
политаща във свят от чудеса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация