Исках да върна времето спряло,
исках да върна отминалите дни.
Исках да върна сърцето си цяло,
защото със злоба ти го рани!
Исках за себе си малко любов,
но ти отвърна на любовта ми със смях!
Погледна ме със своя поглед суров
и ми каза: ''Друга аз избрах''!
Тогава заплаках с горчиви сълзи
и мъката бавно живота ми превзе.
Ти просто не знаеш как ме боли,
ти просто не знаеш какво ми отне!
Съсипа живота ми, съсипа и мен,
погуби мечтите ми, затвори ме в плен.
В плен на любовта, която е несподелена,
в плен на душата ти, която е студена.
Ти просто не знаеш как ме боли,
какво ми причини и какво търпях!
Ти просто не знаеш сърцето ми как скърби,
как страдам за теб и любовта!
© Даниела Андреева Всички права запазени