„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов)
Като клонче от пухкави люляци
на прозореца ще почукам.
Ще ми отвориш, ще ме посрещнеш,
нося ти цялата женска нежност.
От небето, като кристална капчица,
в ръцете ти звънко ще капна.
Ще ме прегърнеш, ще ме изпиеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация