Ти си първият ми стих,
ти си пътят стар и нов!
С тебе аз се преродих,
моя истинска любов!
Ти си пролет, есен, зима!
Ти си дългото ми лято!
Божествено е, че те има,
че сме толкова богати!
Ти си радост и тревога,
на щастието си пороя!
Благодарни сме на Бога,
че заедно сме още в строя!
Нека първо тъмнината
мен грабне от света ни бял!
На мен стига: на Земята,
че с тебе, скъпа, съм живял!
© Исмаил Али Всички права запазени