Ти си несъществуващият
(кога ли съм те измислила),
някак странно изгубен в мен
(нито чужд, нито родственик).
Не изчезваш при новолуние
(по-горещ от несбъдване).
Омотан си във паяжина
на красиво бленуване.
Ти си облачен от неточности
(и невидим от другите).
Някак странно изгубен
по пътеките на душата ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация