Нищо че от снимката ме глезаш тъй смирено... Отдолу четриредов стих - кой грешен би помислил,че това ти стига?
Ти си жива!!! И продължаваш да си в мойте мисли Усмихната и палава, Неспираща за миг да си почине...
Ти си жива!!! Не спирам да повтарям и рискувам да ме мислят и за луда... Но лудост ли е Да помня всичко свързано с любим човек И правилно ли е сълзите си да крия?
Ти си жива!!! Ти ми бе сестра... И въпреки че малко бе при мене, Живееш във сърцето ми сега, И споменът ме топли - че те имах...
Благодаря на всички! За мен беше наистина трудно да напиша това, но болката, която разкъсваше душата ми в онзи момент се превърна в този стих и сега реших да го споделя с Вас! Наистина, това се случи преди доста време, но аз не вярвам в думите "Времето лекува"...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.