Когато погледа ми се огледа в твоя,

в стомаха прималя ми от любов,

и виждах само теб сред всички хора

и пожелах си да съм твоя аз до гроб.

Усмихна ми се прелъстително и нежно,

докосна плахо моята ръка,

след допира ти исках до полуда

да властвам аз над твоята душа.

Съдбата бе решила да ни срещне,

за да изпита нашите сърца

и вкопчени един за друг поехме

да извървим живота си на таз земя.

След толкова години пак сме двама,

преглътнали и болка, и тъга,

за обичта ни безгранична хапче няма,

защото ние сме една душа.