Ти си моето момиче, аз съм твоето момче!...
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.
Бръчките не забелязвам. И да има, аз не знам!
Честно в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"
До прозореца безмълвна с часове стоиш така.
Аз, със нежност преизпълнен, те докосвам със ръка.
Милвам слабичкото рамо, ти отпускаш се във мен.
Хубаво е, че сме двама в делника обикновен!
Ти към мене се обръщаш със усмивка на уста:
"Мили, що не се обръснеш?...Знаеш, дращиш ме така!..."
Зная!...Устните се срещат. Пламва нежното лице.
Гаснат светлини отсреща...Тупка твоето сърце... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация