valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11.12.2009 г., 10:09 ч.

Ти си моят пламък 

  Поезия
656 0 7

Ти не искаш сиви дни и нощи.

Ти не искаш бяло безразличие.

В твоите мечти горещи още

тлеят и копнежи, и обичане...


Ти си като лунна фееричност,

с чувства по-искрящи от звездите.

Ти си всъщност моето момиче,

дето аз обикнах без да питам.


Твоите прегръдки съм сънувал.

В твоите усмивки съм се сгушвал.

Много често аз съм те ревнувал,

но в сърцето винаги се вслушвах.


Гърчих се, като в казан от Ада.

Пазих си те, като Рай божествен.

Липсата ме караше да страдам,

рухнал като гол, бездомен кестен.


Ала пламъче в душата си запазих,

дето като ангелче трепери,

към целта през трудности да газя,

докато изцяло те намеря.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??