20.05.2006 г., 18:53 ч.

Ти си моята икона 

  Поезия
4.8 / 6
853 0 6
Гледам те и не вярвам,
ти си икона, не си човек.
Това лице, лице на ангел,
ръцете ти нежни като кадифе.
Очите ти дълбоки, като езера,
устните ти сякаш долина,
вежди сплетени от нежност,
тялото на Аполон.
Ти не си човек за мене,
ти си моята икона.
Сякаш от художник си рисуван,
или пратен с ангелско крило, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Когато си отиваш съм сама, два гълъба на устните ми плачат и всички необичани цветя на мене са нареч...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »