ТИ СИ ПРОСТО ЕДИН ХУЛИГАН
Не, че зная защо те обичам.
Не, че има какво да ти дам,
освен моята обич момичешка.
Имаш хъс на "лошо момче",
много лудо, почти като мене,
и се сгушваш (малко зверче),
щом усетиш мойта потребност.
И си прям, циничен и дързък.
Но когато в поглед ме скриваш,
нежността ти желана не бърза,
много фино в мен се разлива...
Ти си просто един хулиган.
И не зная защо те обичам.
Мога целия свят да ти дам,
но не искам след мене да тичаш.
Тичай с мен, срещу мен и нагоре
през трънища и сини поляни.
Не ми пука какво се говори,
светлина щом след нас ще остане...
© Надежда Маринова Всички права запазени