ТИ СИ САМИЯТ ЖИВОТ
Скитнице Любов,
безплътна, невидима,
близка и далечна,
с име и безименна,
случайна, или вечна,
докосваш нежно с крило,
погалваш като топъл бриз,
пламтиш в човешко същество,
бушуваш, кървиш - каприз
на страсти и мълчания,
думи нежни мълвиш-
сърдечни обещания,
изкачваш се и падаш,
плиемаш образ на пантера,
или на плачеща сърна,
радваш се и страдаш,
витаеща като химера,
политащ водопад,
влизаш в душа
млада, или стара,
сякаш на парад,
или чакаш на някоя гара,
танцуваш, свириш, пееш,
или прекършена немееш,
мечтаеш и копнееш,
свиваш топло семейно гнездо,
или гнезда чужди разпиляваш,
коленичиш – питаш се „Защо?“,
после мъката си побеждаваш,
нежна обич в нечии очи,
други завинаги в мрак затваряш,
отмъщаваш, но и прощаваш...
Ти в Живот се претворяваш.
11 02 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени