Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.
Твоите слънчеви лъчи с мен си играят
и животоспасяващ растеж благославят.
Ти ми даваш сили да раста буйно и пролетно,
а аз се стремя нагоре към теб безнадеждно.
Ти си слънцето - далечно и недостижимо,
а аз тревичка - сгушена в мечтата си за полет,
Във своя устрем, теб да докосна ранимо,
в любовна клада аз ще се изгоря на пепел...
© Лиляна Стойчева Всички права запазени