Вечер, седнали сами
сме само аз, страстта и ти.
Романтиката е ненужна, страда
няма място тя при нас.
Всичко се превръща в наслада,
удоволствие и страст.
Тялото ти срещу моето гори,
виждам пламъка- това съм аз.
Мога да съм болка, грях, мечти,
нежно удоволствие и мощна страст.
Вечер, седнали сами
сам съм, а страстта си ти.