Ти си тук, а сякаш те няма
толкоз близо, а толкоз далечна.
Впила поглед в морето,
сякаш виждаш дома си.
Ти с него говориш,
споделяш тайна сърдечна.
Оичаш го, без него не можеш!
Лицето си плискаш с вода...
И си някак неземна,
ти Русалка всевечна.
Сред вълните, там под небето
спряла точно пред мене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация