Ти си тръгна, мислех завинаги,
и остави след себе си болката,
неизказани думи на времето,
незавършени куп намерения!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
но остана, което ни свързваше,
то навярно спираше времето
и не даваше мир на сърцето ми!
Ти си тръгна, мислех завинаги,
и присъдата бе: Самота!
Безброй нощи сънят си отиваше,
аз се молех за дума една! ...