Любовта ми към теб е несравнима,
тя е чиста... Тя е незабравима.
Дано се срещнем с тебе някой ден,
дано изпитваш същото и ти към мен.
Любов от разстояние изпитваме:
много километри ни делят, но се обичаме.
Реален или нереален си, не знам,
но си всичко свято в моята душа.
Казват, първата любов е незабравима,
тя е свещена, красива, неотразима.
Казват, любовта е болка горчива,
но аз готова съм в ада да горя. Не съм страхлива!
Толкова много мечти живеят в мен:
мечтая си как ще се видим някой ден,
ще ме прегърнеш силно и ще ме целунеш,
ще ме направиш щастлива, както никога до сега!
Ще бъдем хванати за ръце,
ще бие силно моето сърце,
ще се разхождаме по брега,
а... защо ли капят сълзи от очите ми сега?
Ще ни завиждат всичко за това,
че се обичаме и сме на света,
в онзи свят, изпълнен с чувства силни,
не... не мога да се сдържа... капят сълзи кристални.
Отново и отново ще се целуваме,
ще бъдем само двама и докрай ще се обичаме,
няма да погазим за нищо на света,
най-святото за нас - любовта!!!
© Елен Ривес Всички права запазени