Това не е стих... стих за теб. Това е стих,

който ми позволява да преживея отсъствието ти.

Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...

Допирът на пръстите ти е оставил следи,

които стремглаво препускат по кожата...

в друго време... дълго след срещата ни...

Дишането ми се учестява...

И тайнствените мускулчета пулсират...

спомняйки си твоето нахлуване... в мен...

Разпилявам се... докато се събера

в една малка точица копнеж...

  Послепис: Любовта не е въпрос или отговор,

тя е нещо споделено...

                                        © Павлина Петрова