Ти спомняш ли
Ти спомняш ли онази наша среща
до дънера на старата бреза?
И как с дланта си тръпнеща, гореща
пое от мен застинала сълза?
Стаена сред листата, аз те чаках.
Минута. Две. Тринайсет. Четвърт час.
Горчилката в душата си изплаках
и чувствата проклинах между нас.
А после ти дойде, но ме подмина.
Потърси ме. Не беше ме видял.
Замислена, сред златната картина ...