Повърхностно е всяко въжделение
несрещащо насреща нежен зов!
Замръзва в сивото пренебрежение
надеждата да срещнем порив нов.
Изтича времето ми, като престъпление
присъдата - несподелената Любов.
Убивам миговете в тихо изкупление!
А те ми отговарят с благослов.
Повикай ме Любов!... Без съжаление
вземи последния ми стих и послеслов...
В присъдата очаквам своето спасение!
в мълчанието ще потърся твоята любов. ...