10.09.2022 г., 19:16 ч.

Ти тръгвай, самотата ми приляга 

  Поезия
5.0 / 2
295 5 3
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта
лъчи блещукат още. Залезът
готов е да затвори свойта порта,
побързай да спасиш една душа.
Душата ти, която бе ранена,
но в нея бие още … на живот.
Тръгни от мен, преди да си сломена,
там, нейде ще откриеш сочен плод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • Вместо обич – скрити интереси. Вместо слънце – студ и сивота. Късно зреят ранните череши. Страх напъ...
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...

Още произведения »