Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Защото те познах в съня.
Ти бе премръзнал, уморен от тъжно скитане,
а аз избягала сълза
по бузата ти с болката се стичах,
гореща, да те стопля от студа,
една солена капчица обичане,
готова да те върне у дома.
Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Аз вярвам. Твоята сълза.
© любимка Всички права запазени
потайно свити в някой розов храст.
От силата на любовта треперят,
а силни са, когато ни е страх.
Кери, много дълго те няма, липсва ми красивата ти поезия
Гамарима
Гедеон
Благодаря ви!