ТИ ЗА ВСИЧКО СИ ЕДНО

Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.

Разтуптяваш се от поглед, целувка.
Усилваш ритъм от буйната страст.
Докосва те всяка човешка милувка.
Обичта е в твоята грижовна власт.

Свиваш се от житейските плесници,
от подлост, жестокост, нелюбезност.
Кървиш от рана любовна. Болиш
когато любимите хора изчезват.

Ти любиш, мразиш и се раздаваш.
Жадуваш за ответна нежна любов.
Обичаш ли силно, обично прощаваш.
Докосваш с надежда и благослов.

Затихваш, когато самотно останеш,
сякаш времето дори не отмерваш.
Търсиш душата, за нея да се хванеш
и лъчите вечерни потопени в черно.

Сълзата последна в душата се стича.
Там се спира – рубинен кристал.
Последни спомени бавно изтичат,
любови и болки в ритъм видяло.

Последният зов е зов за обичане
и прошка от Бога за многото грешки.
Няма време за увъртане и отричане.
До тук е пътя ти стръмен човешки.

Замръзваш във вечен, дълъг покой.
На душата оставяш кървав отпечатък.
Тя винаги ще го носи в звездни порои,
нищо не забравила – няма остатък.