В залеза на тридесетте,
когато чувстваш дъх последен,
наново в теб любов расте -
с вкус божествен, толкоз меден.
Мнозина този залез плаши,
а други стават пък унили,
но аз подготвям пълни чаши –
за хората, от тях отпили.
Страстта, когато тук навлезе –
с любов, цъфтяща в плътта,
страхът от нея ще залезе:
няма да допускаме сластта! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация