Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя.
Тичай, моя обич! Тичай, посрещни го!
Само него имам. Бързай, задържи го!
Искам да ме вземе в силните си длани!
Само аз останах негово имане.
© Стойна Димова Всички права запазени
Кратък и образен. Докосна ме.
С малко думи предаваш своите емоции и чувства.
За мен поезията е това, което оставя някакво
усещане в читателите след себе си и след като
можеш да постигнеш това, продължавай смело да твориш
и да ни радваш със стиховете си.
Хубава и ползотворна вечер ти желая!