мимикриси (Милена Алексиева)
14 1
10.09.2008 г., 13:03 ч.  

Тичам босонога 

  Поезия
703 0 3

 

Тичам босонога из полето,
ръжта ме гали нежно,
в мене върна се детето,
сресано небрежно.
И вятърът в косите ми играе,
нежен аромат довява,
полско цвете, знам, това е,
с красотата си ме омаява.
Ето, виждам и дъгата,
под нея, ако мога, аз ще мина,
желание ще си намислим със децата,
дано се сбъдне догодина.
Тичам босонога из полето,
но тръгна вече си детето...

 

© Милена Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми!
  • Май не си е тръгнало съвсем...
  • Ее, така позитивно започваше. Нищо, много добро стихотворение - сходно с моите настроения и преживявания. Детето винаги е в нас. Просто трябва да го пускаме отвреме-навреме да подтичва наволя!
Предложения
: ??:??