Тих бръшлян

11.01.2020 г., 12:31 ч.

Поезия » Любовна

535 2 3

Не ме превръщай в спомен - аз съм жива...

Усещаш ме, дълбоко дращя.

Щом мърдам още, ще ме има.

Пусни ме, толкова си властен!

Не мога в ореола ти да дишам

и светостта ти ми е груба,

дори на чернота да заприличам

ще виждаш само цветна пеперуда.

Недей игра, артист от теб не става,

пусни се по течението, виж -

река съм, може да те давя,

но стигнеш ли брега ще се родиш

за сетен път презрял и хорска злоба,

и завист, че не лягаш сам...

Не ме превръщай в спомен, можеш

да ме обвиеш – тих бръшлян...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hathor (Геновева Симеонова)

2020-01-11T21:34:40+02:00

А аз си го харесвам този отровен бръшлян, даже му направих и клипче преди малко. https://www.vbox7.com/play:ebf3b8b153?fbclid=IwAR0x21bdBVDbCQGwW62Mj_KnXYYXcqFgP5dgxSR9v3Yi4picLro3zomHgHA
ИнаКалина

2020-01-11T21:31:21+02:00

"... дори на чернота да заприличам
ще виждаш само цветна пеперуда." ! Не го обичам и аз бръшляна, веднага виждам и някаква змия но това е мъдростта, която знае каква е дозата. Разбрах.
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-01-11T18:52:06+02:00

Благодаря, Мариана, чувала съм, че отровата е в дозата.