19.10.2015 г., 15:57 ч.

Тиха есен 

  Поезия
364 0 2

 

 

 

Вървя по уличката малка

постлана с есенни листа,

шумолят стъпките ми бавно,

закъде да бързам, всички спят.

 

Кучетата дори са кротки -

един случаен минувач

не би застрашил им двора

в притъмнелия до черно здрач.

 

Само нейде там, на ъгъла,

лампа улична примигващо се бори

да види кой ли пак се спъва

под сплетените в прегръдка клони.

 

Обичам тези самотни нощи,

наоколо когато няма никой,

че душата ми, ненаситна още,

иска тиха есен да попива ...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??