Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
шепот, спомени, ята…
Ту прииждат,
ту се връщат
като врани във нощта,
само сянката им броди -
без посока, под дъжда.
Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
дебне вятър, в самота.
© Петър Пацев Всички права запазени