31.08.2013 г., 19:01 ч.

Тихата трева 

  Поезия
601 0 3

ТИХАТА ТРЕВА

Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина.

Остана няма, някак на шега,
прегърнала нощта неотразима.
Отрони малка, бисерна сълза
и тръгна си недоверчива.

Изгубена в тихата трева,
забулена от мрака на Всемира,
пробуди се в нея любовта,
завърна се отново тя щастлива.

Галина Москова

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??