16.11.2013 г., 14:16 ч.

Тихичко 

  Поезия » Любовна
593 0 5

Искам с някого да помълча... кротичко... 
Тихичко, но... хубаво и простичко... 
Искам с някой да си помълча... под луната... 
Да си помълчим..., но студено става... 
Нека с огън да се стоплим... от душата...


© Ирен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че прочетохте и коментирахте!
    Ани, от думите понякога боли...
    Така е... неизбежно
    А от премълчаните?
    От премълчаното понякога в душата става скрежно...
    Санвали - така си е !

    Мълчание...? НЕ! Не мълчи...
    Говори ми...
    Думите твои в тишина облечи...
    Тишина...подари ми...
    В тишината говорим с очи,
    с пръсти, с тела
    В тишината говорим с Души...
    Красота!
    И в синхрон бият двете сърца...
    Тишина...
    Говори ми... не спирай...
    Така...

    Благодаря, Дани. Жани - .Чо - !.
  • И мълчанието говори..Поздрав!
  • !!*
  • Мълча.
    Правя ти компания
  • Стоплят думите ти!
Предложения
: ??:??