Две тъмни фигури във мрака
и тихичко дъждът вали ...
Преплитат погледи студени,
прехвърчат ледени стрели.
Моментът на сбогуване настъпи,
а тихичко дъждът вали ...
И даже тяхната прегръдка
не е каквато бе преди.
Преди нощ... и даже две,
пак тихичко дъждът валеше...
Но те тогава се обичаха,
любовта ги тях крепеше.
Неразделни бяха постоянно,
дори и тихо да вали...
Но започнаха те твърде често
да се карат... да боли.
И сега във тази вечер,
когато тихичко вали...
Целувката прощална - за сбогуване,
започва леко да горчи.
И не горчи, защото днес,
тихичко дъждът вали...
А горчи от тежката раздяла,
от тези кървави сълзи.
Две тъмни фигури във мрака,
но вече тихо не вали...
По различен път поемат
и вървят, но са сами.
© ПразеН Всички права запазени